- Вальо, какво беше усещането да чуеш химна в своя чест?
- Просто прекрасно чувство. Дори не мога да го опиша и това, че всички видяха сълзи в очите ми беше достатъчно.
- Видяхме сълзите в очите ти на награждаването, какви мисли ти минаваха през главата, докато слушаше “Мила родино” в своя чест?
- Бях горд от себе си, че сбъднах една моя мечта и просто мислех за момента.
- Отново постигна резултат над 80 метра. До момента винаги успяваш да реализираш потенциала си на големи първенства - явно упоритата работа дава своите плодове…
- Стараем се да сме във форма точно на международните състезания и да покажем най-доброто навън.
- Спечели този златен медал ден след рождения ден на твоя баща и треньор Андриан Андреев - може ла ди са каже, че това беше твоят своебразен подарък за него?
- Точно това му казах деня преди състезанието, че на другия ден ще му подаря златен медал.
- Видяхме, че на стадиона нямаше много публика - това отрази ли ти не по някакъв начин?
- Достатъчно ми беше, че имаше хора от българския отбор, които ме подкрепяха и ми даваха кураж.
- И тази година за теб не мина без рекорд - пето място на Европейското под 20 години, но с пореден национален рекорд. Това състезание обаче беше изключително силно и не успя да стигнеш до медалите при батковците. Доволен ли си от представянето си в Швеция?
- Много съм доволен от участието на Европейското под 20 години. И най-вече от резултата. Беше едно от най-силните състезания в историята на тази дисциплина и аз дадох всичко от себе си да съм с добър резултат
- Ще има ли почивка за теб сега и изобщо какво ти предстои до края на сезона?
- Няколко дни почивка и започваме пак с тренировките, тъй като трябва да се готвим за другия сезон. Не знам дали тази година ще имаме още участия.
0
