При споменаването на термина "Лудата банда" всеки средностатистически почитател на спорта би направил асоциация с някогашния славен тим на Уимбълдън, предвождан от Денис Уайз, Вини Джоунс, Лори Санчез и Джон Фашаню, който бе хит в Англия в края на 80-те години на миналия век.

Сега обаче ще говорим за баскетбол. За един отбор, който е предвождан от македонски треньор, има в състава си двама американци, един сърбин и един словак, а останалите играчи са българи.

През настоящия сезон 2013/2014 баскетболния тим на Балкан накара Ботевград отново да мечтае. Град, който живее с радостта и тревогите на "зеления" и има повече от славно минало в играта с оранжевата топка.

В крайна сметка нямаше щастлив завършек. Ботевградчани не станаха шампиони, както се случва в спортните филми, не стигнаха дори и до финал, но спечелиха сърцата на много хора. И то не само от Ботевград и региона.

Баскетболистите на Александър Тодоров бяха пример за единство както на паркета, така и извън него и то в продължение на цял един сезон. Безспорни лидери бяха капитанът Павел Маринов и Иван Лилов, които осъществиха редица шеметни идеи, в които въвлякоха всичките си съотборници.

След отпадането от Левски треньорът Тодоров, както и част от играчите обобщиха, че има закономерности и в повечето пъти по-големият бюджет и по-класните играчи печелят. В случая така и стана, Левски продължи към финала след като в решителната пета среща Джумейн Джоунс взе нещата в свои ръце в заключителните минути и показа защо е играл осем сезона в НБА.

Момчетата в "зелено" обаче се бориха до самия край. Показаха сърце и желание. Нещо, което парите не могат да купя. Словакът, който научи български и показа смъртоносна ръка от тройката - Петер Седмак. Лоугън Стъц, който пристигна в разгара на сезона, но изигра своята роля и показа добри неща.

Капитанът Павел Маринов, който в много аспекти показа, че е пораснал и напомни защо години наред е считан за един от хората у нас, в които има много, много баскетбол. Иван Лилов бе на познатото си ниво и цял сезон тероризираше противниковите защити, а в последния месец стисна зъби и игра въпреки проблемите с ахилеса. В края имаше и лош късмет и се контузи, но бе сред най-добрите. Лилов се показа и в неприятна светлина - по време на турнира за Купата на България бе замесен в контузията на Александър Йевджич от "моряците", но всеки греши понякога и си изпуска нервите, когато не трябва.

Слободан Божович също пристигна в средата на сезона и въпреки своите 34 години демонстрира, че няма стари и млади, а такива, които могат или не могат. Младокът Тенчо Тенчев - с вид на заспал в час ученик, доста пъти попари съперниците с точната си ръка от дистанция. За негово съжаление и за такова на националния селекционер Георги Младенов също завърши сезона преждевременно с контузия.

Александър Груев - най-опитния боец в редиците на ботевградчани. Отново се хвърляше за всяка топка по терена, дори и за най-безнадеждните и с опита си определено бе от полза. Станимир Маринов пък е бъдещето на националния ни отбор на позицията плеймейкър. Експлозивният гард от Силистра изигра най-силния си сезон в мъжкия баскетбол и израстна много, а със сигурност от полза е била конкуренцията със старо куче като Груев.

Мартин Маринов - любимецът на местните фенове, които отново влезе в ролята си на важен шести човек и наниза редица тройки. Нещо, което умее да прави повече от добре.

И на последно място по ред на номерата, но не и по ред на заслугите идва най-добрият играч през сезона в НБЛ. Американецът Ноа Далман не блести с ръст, но това не му попречи да завърши като №1 по точки, борби и коефициент, а на моменти буквално скриваше топката на далеч по-високи и опитни играчи от него.

Не трябва да бъдат забравяни и младежкият национал Велислав Гълъбов, Ростислав Тончев и Ивко Ивков, които не получиха кой знае колко минути, но все пак бяха част от "зелените" през целия сезон.

На Балкан му предстои последна битка за сезона - за третото място срещу Черно море Порт Варна, след което ще стане ясно какво точно ще се случва в "Арена Ботевград". Дали Александър Тодоров ще остане или ще си тръгне, какви амбиции ще има за догодина, кои играчи ще останат…

Лудата банда от Ботевград спечели сърцата на много фенове, накара местните запалянковци да мечтаят за първи финал от 2008 година насам и дори за първа титла от 1989 година.

Дали в баскетбола има закономерности и дали винаги по-скъпият и класен отбор печели не може да се каже със сигурност.  Но през настоящата кампания "зелените" от Ботевград показаха сърце, характер и отборен дух - нещо, което всеки един отбор трябва да притежава.

Феновете ценят точно това. Искат бойци, които да оставят всичко от себе си на терена. А в крайна сметка, баскетболът е за феновете.