От началото на пролетния полусезон грубите съдийски грешки, чрез които бяха решени редица срещи в "А" група и в турнира за купата на България, изобилстват. Стигна се дотам, че вече не е важно да притежаваш добри играчи и треньори, а да имаш механизми, чрез които да контролираш БФС, а оттам и съдиите.

В тази връзка преди няколко години клубове и медии вдигнаха революция за съдийските подаръци към Литекс. През есента на този шампионат на убийствен кръстосан огън бе подложен и друг провинциален тим - шампионът Лудогорец.

Сега е очевадно, че истината е съвсем друга. Видна е за всички, но странно защо никой не смее да говори за нея. А тя е, че реферите толерират Левски за сметка на всички останали клубове.

Медии и отговорни фактори пък мълчат, защото така им е изгодно.

Не искат да влизат в конфликт, защото ги е страх от огромната фенска маса, с която сините разполагат. Тоест, лесно е да се критикуват отбори без публика, но е трудно, когато знаеш, че срещу теб стои Левски.

Дали някой си задава въпроса как щеше да се реагира ако на мястото на пролетния Левски беше Лудогорец.

Сега на дневен ред нямаше да е оставката на шефа на СК, а щеше да се говори за тотална промяна, революции и дори за смяната на президента на БФС Борислав Михайлов.

Всъщност, когато говорим за съдийски подаръци, чрез които най-лесно се става шампион и се печелят купи, би трябвало задължително да споменем един коментар на члена на Изпълкома на БФС Наско Сираков за случващото се в Левски.

Преди няколко дни синята легенда в прав текст попита: "Защо се нападат сегашните играчи на Левски, че били слаби? Кой ги е довел?" От контекста на казаното става ясно, че според Наско Сираков виновно за игровата криза на отбора е ръководството.

Ако перефразираме думите на легендата спрямо реферските грешки, истината за тях трябва да е: "Не е виновен Левски, че получава съдийски подаръци, а тези, които контролират съдийската комисия.

За всички е ясно, че това в по-малка степен е Изпълкомът на БФС и в огромна - президентът на съюза Борислав Михайлов.

Този, който не смее да стъпи на футболен мач в България, но за сметка на това раздава чрез Ристосков, Спасов и Ахмед титли и купи без да се притеснява от никой и нищо. Какъв е проблемът - нали все пак приятел му е президентът на УЕФА Мишел Платини. Този, който не знае нищо за Стилиян Петров, но е наясно, че Михайлов е безупречен ръководител на футбола в България.

И стигаме до ролята на ЦСКА в цялата тази работа.

Червеният клуб е единственият в България, който е равностоен на Левски що се отнася до фенска маса, медийна и обществена подкрепа. Армейците, а не Лудогорец, Литекс и Ботев Пд са клубът, който разполага с механизми, чрез които да притисне Борислав Михайлов да вкара подчинените си в правия път.

Странно защо, но до този момент ръководните фактори на "Армията" мълчат. Протестира само публиката, но чрез перманентни глоби се прави брутален опит за нейното опитомяване. Опитомяване, което лека-полека Михайлов стори с ръководството на ЦСКА. Нещо, което е твърде жалко за голям клуб като 31-кратния шампион на България.

В момента тъжната истина за тях е, че Михайлов контролира ЦСКА

и ръководството на червените в лицето на Димитър Борисов, Георги Илиев и Емил Костадинов никога няма да тръгне срещу президента на БФС. Напротив. Вече е ясно, че ЦСКА ще гласува твърдо "за" Борислав Михайлов на престоящия конгрес, въпреки четиригодишната му гавра с клуба.

Нещо, което преди няколко дни бе потвърдено и от адвоката на армейците Радослав Василев, който на страницата си във "Фейсбук" в прав текст обяви, че му е забранено да съди БФС.