Здравейте отново!
Тъй като отдавна не съм писал, искам в първия си блог за тази година да ви разкажа какво се случи с мен през времето, в което отсъствах. Най-важното нещо през изминалата година беше спечелването на трите титли във Франция и финала на Еврочалъндж. Първата титла, която спечелих бе през февруари месец -"Семен дес Ас" (Седмицата на асовете).
За този турнир се класират първите 8 отбора в класирането след първата фаза на шампионата. Играят се три мача за три дни с директна елиминация. Първият мач победихме отбора на Париж Левалоа. Губeхме със 16 точки в първата четвърт и въпреки това успяхме да се върнем в мача и да победим. Вторият тур се изправихме срещу шампиона на Франция за предишната година - Нанси. Такъв бой им теглихме, че се прибраха у дома с -40 точки разлика. На финалът се изправихме срещу Гравлин. Така се получи повторение на финалната среща на същия турнир от предишната година. Там където предишната година не можахме да се преборим, успяхме тази година. Взехме контрол от самото начало на мача и поведохме с 10 точки, които запазихме до сирената. След този турнир показахме на всички, че сме сериозни кандидати да станем шампиони на Франция.
Следващият ни успех бе класирането на Файнъл фор на Еврочалъндж. Там се срещнахме с Триумф (Люберци). Много силен отбор, на който обаче му липсваше нашия опит. Това се оказа решаващо в мача и успяхме да победим. За съжаление Христо Николов - Гларуса и неговия тим Солнок не можаха да се справят срещу турския Бешикташ и отпаднаха. Много исках да се срещнем с Гларуса на финала на тяхна земя. Този сезон обаче Бешикташ бяха изключително силни, спечелиха Купата и титлата на Турция. Не бяхме далече, но разликата, която те направиха в началото на мача бе много трудна за наваксване. Всеки път, когато бяхме на косъм да се върнем, техните играчи взимаха безгрешни решения. Тази загуба обаче ни накара да се мобилизираме и да се концентрираме върху края на сезона във Франция.
Втората титла, която успяхме да спечелим за втора поредна година бе Купата на Франция. Финалът също бе повторение на този от предишната година. Така се срещнахме отново с Лимож (сегашният отбор на брат ми Васко) в зала "Берси". В този мач пистолета ми беше зареден и Лимож отнесоха от мен 8 тройки. Така успях да взема и наградата за MVP.
Започнаха плейофите и в първия кръг се изправихме срещу Роан. След две на нула победи се класирахме за полуфинал. Там ни срещна отборът на Орлеан. Този полуфинал приличаше много на игра на шах между треньорите. Всеки мач стратегията бе различна, но едно нещо се повтаряше - Орлеан ни повеждаха с до 15 точки в началото на мачовете и ние винаги се връщахме в третата или четвъртата част. Орлеан изравниха победите 1-1 и се стигна до трети решаващ мач у дома. Губехме със 16 точки 7 минути преди края на мача. Четири минути преди края вече бяха 12, а след това се върнахме и изравнихме. Топката беше в нашите ръце в последните 15 секунди на мача, а Блейк Шилб показа защо бе избран за MVP на сезона. Всички в залата знаеха, че той ще среля решаващия шут. В този момент целият сезон ни мина пред очите. Осъзнахме, че това не трябва да е краят на сезона и имаме още малко работа. Спечелихме след поднасянето на Блейк и радостта в залата бе все едно току що бяхме спечелили титлата.
Финалът бе един-единствен мач в зала "Берси". Там срещнахме Льо Ман. На полувремето водехме с 24 точки, а мачът на практика бе свършил. Направихме нещо, което се е случвало само веднъж в историята на френския баскетбол и то преди десетина години - взехме трите титли и за малко се разминахме с такава в европейските клубни турнири. Шалон бе поставен в картата на баскетболна Франция.
Така завоювахме място в най-престижния клубен турнир в Европа - Евролигата. По-подробно за това ще ви разкажа в следващият ми блог.
Накрая искам да изляза малко от темата. Бях прекъснал временно да пиша този блог и искам да ви обясня причината. Започнах да пиша за Sportal по молба на моя приятел Рачо Колев. За мен той бе не само един от най-добрите баскетболни експерти, но и много скъп приятел. С него съм споделял не само страстта ни към този спорт, но и много лични моменти. Именно заради това искам да продължа блога си и да спазя обещанието си към него. Почивай в мир приятелю!